Солун

Солун

Солун е оживен град, който е въплъщение на творчеството, словото и вярата в идеи, възгледи и богове от всичките епохи на своето дълголетно съществуване. Всички исторически епохи на града имат своето значение и предизвикват интереса на историци, археолози и етнолози. Градът получава името си от сестрата на Александър Велики и съпругата на основателя на града Касандър, Тесалоники. Градът е основан през 315 г. пр. Хр. от тогавашния цар на Македония Касандър, който обединява 26-те малки „населени места”, които тогава са се разполагали в залива Термайкос в един град Солун (Тесалоники или от гр. Θεσσαλών Νίκη = Победа над тесалийците).

 

Римско владичество

Солун от създаването си и до 168 г. пр. Хр. не е имал съществена роля, засенчван от град Пела, тогавашната столица на Македония. Но след поражението на Персей при Пидна Македония е разделена от римляните на четири провинции, като столица на втората от тези провинции става Солун. С превземането на царството на Антигонидите от римските войски предвождани от консула Луций Емил Павел през 168 г. пр. Хр. Солун практически се озовава на границата с Римската република. Малко по-късно, римляните изграждат в Солун пътя „Егнатия”, който пресича града и свързва Рим с Константинопол. „Виа Егнация” е бил важен военно-търговски маршрут, който повишава значимостта на града и установява водещата му роля в държавата. Така Солун започва да се развива с бързи темпове и не след дълго придобива титлата Civitas Libera (свободен град), след което печели повече привилегии след убийството на Юлий Цезар (44 г.) в гражданския конфликт между демократите и империалистите и пълната победа на империалистите Антоний и Октавиан над Брут и Касий през 42 г.

 

 

 

В последния век пр.н.е. все повече и повече християни се заселват в Солун. Тук проповядва християнство апостол Павел, който в 54 г. проповядва в Солун, християнската религия, а малко по-късно от Коринт написва двете си послания „Към солуняните”. През 238 г. Солун се сдобива с титлата „Секстън“ и през 250 г. е обявен за римска Colonia (провинция). През 305 г. Галерий се установява в Солун, като превръща града в своя столица. През този период е построена Ротондата, Хиподрума, арките и дворецът. След няколко години, през 306 г. умира мъченически в Солун Свети Димитър и християнският характер на града става още по-осезаем.

 

Византийски години – Солун „Симвасилевуса” (наравно със столицата)

Константин Велики преобразува Солунската Римска империя в най-дълго просъществувалото християнско царство. През 324 г. използва Солун като база за битките си с Лициний. В битката при Хрисупули надделява Константин и Лициний е изпратен на заточение в крепостта на Акропола в Солун. Значимото географско и стратегическо положение на Солун и инфраструктурата изградена по това време в града го утвърждават като град равен на столицата – „Симвасилевуса”, наричат го „Мегалополис” и е вторият по значимост град в империята, след Константинопол.

 

 

 

 

През 379 г. Теодосий Велики повежда от Солун военна кампания срещу готите, като изгражда крепостните стени около града (380 г.), приема християнството и го утвърждава като официална религия на държавата със съответния императорски указ. През 390 г. Теодосий Велики нарежда клането на хиляди жители в Хиподрума (392 г.), тъй като солунчани убиват предводителя на превзетите готи и комендант на града Бутерих. През 582 г. са първите нашествия на славяните към Солун. От тогава Солун преживява пет обсади, но през 687 – 678 г. Юстиниан II премахва опасността. През 860г. братята Кирил и Методий от Солун създават славянската азбука, превеждат Евангелията и разпространяват християнството към всички славяни. През 904 г. градът е обсаден и разграбен от сарацините. През 976 г. Василий Българоубиец тръгва от Солун срещу българския цар Симеон.

 

Завладяването от Нормандците и движението на зилотите

През 1185 г. Солун е разрушен от нормандците, които следващата година са изгонени от император Исак II. По време на Четвъртия кръстоносен поход (1204 г.) Бонифаций Монфератски основава Солунското царство, което Теодор Ангел Комнин завладява през 1222 г. През 1246 г., И. Ватадзис от Епир е коронясан за цар на Солун. По време на възстанието на зилотите (1341 – 1349 г.), народът възстава срещу благородниците. През 1423 г. Андроник предава града на венецианците.

 

Периодът на турското робство и движението на младотурците

На 29 март 1430 г. Мурад II влиза в Солун и го унищожава. Така започва турското робство. През 1942 г. около 30 000 евреи, изгонени от Испания, се заселват в Солун. През 1571 г. турците избиват около 30 000 жители, за да си отмъстят за своето поражение в битката при Навпактос. В навечерието на възстанието към революционния комитет се присъединяват солунчаните: Местаневс, Баланос, Менексес, Таттис и др. През 1835 г. е открито първот гръцко училище. През 1865 г. Солун наброява 50 000 жители, а през 1875 г. в града е публикуван първият вестник „Хермес”. Турците разрушават крайбрежната стена (1866 г.) и Източната стена (1889 г.) свързваща Бялата кула с Ептапиргио (Седемте кули).

 

 

 

Големият пожар унищожава около 2 000 жилища през 1890 г. През 1892 г. солунчанинът Папафис основава дома за сираци „Мелитевс”, а през 1897 г. френска компания изгражда първото изкуствено пристанище. През 1903 г. започва своята дейност Българският революционен комитет чрез взривове в Солун избухва македонското движение (1904 г. – 1908 г.). Младотурците арестуват султана в имението Алатини (1908 г.). През юни 1908 г. младотурците се сдобиват със силата да поискат от султан Абдул Хамид II политическа промяна към конституционна монархия. Така с една впечатляваща военна маневра Османската армия тръгва от Солун към престолния град на османците, Истанбул (Константинопол), където възстанието на Младотурците достига своя връх, в резултат на което на 24 юли 1908 г. се гласува Конституция. Последното голямо събитие на османското владение в Солун е посещението на града от Мехмед на 31 май 1911 г., като част от обиколката му в европейските части на империята. Кулминацията на посещението е парадът на нациите пред монарха и впечатляващото му поклонение в храма „Св. София“, в съответствие с тържествения ритуал на петъчното поклонение в джамията Хамидие в Истанбул.

 

Освобождението

Солун се освобождава от турското иго през 1912 г. (26 октомври) и започва нова ера за града. През 1915 г. генералът на съюзниците Сарай дебаркира в Солун, където търси убежище Венизелос (1916 г.) и градът се превръща във „военното укрепление на съюзниците”. Отново голям пожар (1917 г.) разрушава центъра на Солун. През 1916 г. е основан университетът, организира се Международното изложение и започва възстановяването на църквата Св. Димитър.

 

 

През 1914 г. започва окупацията от германците. Гърция не взема участие в Първата световна война от избухването ѝ въпреки призивите за съюзничество и от двете враждуващи фракции. Въпреки това под предлог оказването на помощ на Сърбия, но и поради незачитането на националната независимост на Гърция, съюзническите сили влизат в града през октомври 1915 година, за да принудят Гърция да се включи във войната. Създаден е Балканският фронт, наброяващ десетки хиляди мъже, който е предназначен да осигури подкрепа на Сърбия и Русия. Националното разединение (1916 г.), както е наречен спорът между крал Константин ХII и Елефтериос Венизелос по отношение на включването на Гърция в Първата световна война, довежда до сформирането от Венизелос на второ правителство основано в Солун. „Временното правителство на националната защита” е съставлявано от Венизелос, Даглис и Кундурьотис, т. нар. „триумвират”. По този начин Гърция влиза във войната на страната на Съюзниците, като това довежда до изгонването на крал Константин I в полза на сина му Александрос. През 1943 г., германците събират и убиват в Полша 55.000 солунски евреи. През 1944 г. германците напускат града, а през 1948 г. е откриването на църквата Св. Димитър.

 

 

През всички етапи от историческото си развитие Солун е многолюден и богат град. Но най-голямия си възход преживява по време на византийския период. Винаги е бил пълен с търговци, които идват не само от градовете на Гърция, но и от Сърбия, България и др. По думите на писателите от онова време, е било по-лесно да преброиш песъчинките на пясъка в морето отколкото търговците прииждащи в Солун. Богатството е давало живот и на социалния живот на града. Хората са намирали достъпни развлечения по площадите, театрите и пазарите. Най-големият празник обаче е този на покровителя на града Свети Димитър, който е имал блясъка на „Панатинеон” в древна Атина. Този материален просперитет е съпроводен и от аналогичен интелектуален възход, движения на философи, оратори и учени. Солун се превръща в аналог на Константинопол, надминава по мъдрост всеки друг град. В развитието на църковния и словесния живот и изкуството допринася значително близостта на града със святото място Света Гора.

 

Солун днес

Съвременният Солун, вторият по големина град на страната след столицата, наричан „Булката на Термайкос”, е европейски космополитен град. Построен е в полукръг по бреговата ивица и амфитеатрално в дълбочина от 2 до 4 км.

 

 

 

Единствено северните му квартали са запазили нещо от старото време. След пожара през 1917 г., градът е построен по плановете на френския архитект Ебрар. В крайна сметка планът се прилага с точност единствено на улица Аристотелус със сгради във византийски стил, аркади и колонади, както и на големите площади: „Елевтерияс”, „Диикитириу” и „Аристотелус”. През последните години инфраструктурата на града значително се подобрява, особено с откриването на булевард „Кенеди”.