История

  

 

В Гръцката митология често се споменава Халкидическият полуостров: в Касандра е погребан гигантът на земетресенията Енцелад. Атон, пък е образуван от скалата, захвърлена срещу боговете от едноименния гигант, а Ситония дължи името си на Ситон, сина на Посейдон.

 

Митове, ще речете. Въпреки това, препращат към положеното от древни времена усилие да се тълкува особеността на този регион. Научните изследвания показват, обаче, че геоморфологията на палеонтологията на Халкидики е била много по-различна от днешната. Определено по-различна е била и флората и фауната на полуострова.

 

 

  

 

Вкаменели останки на слоноподобни и други изчезнали животински видове намерени в Никити, Враста, Триглия и др. свидетелстват за една друга епоха, която вероятно никога не е видяла човешко същество. Също така, находките в пещерата Петралона показват, че човешкото присъствие тук надхвърля 700.000 години, а черепът на неандерталеца датира от около 200.000 години. Следи от организирана общност открити на Халкидики датират от 4.000 г. пр. Хр., а най-старите жители населявали полуостова са били траките и пеласгийците.

През VIII в. пр. Хр. много от местните жители пристигат в региона, главно от Халкида (оттук и Халкидики) и Еретрия. През V в. най-значимите градове са: Ения, Гигонос, Липаксос, Потидеа, Сани, Менди, Скьони, Еге, Неаполис, Афитис, Олинт, Сермили, Галипсос, Торони, Сарти, Сингос, Пилорос, Дион, Клеоне, Олофиксос, Акантос, Стагира, Аполония, Арнеа, Антемус. Много от тях са продължение на праисторически селища, съществували на същото място. В края на V в.пр.Хр. 32-та най-важни градове, създавата под ръководството на Олинт, „Халкидски съюз”, който ще се разтрогне през 379 г.пр.Хр. от спартанците. През 348 г.пр.Хр. Филип включва региона в Македонското царство. През елинистичния период се основават три големи града: Касандрия (315 г.пр.Хр.), Урануполи (315 г.пр.Хр.) и Антигония (в средата на Каламаря през 280 г.пр.Хр.). През 168 г.пр.Хр. преминава в ръцете на римляните и търпи упадък, тъй като градовете преминават под контрола предимно на римските търговци.

 

Халкидики приема християнството вероятно през 50 г. (по времето, когато апостол Павел на път от Филипи към Солун преминава и през Аполония). През християнската епоха ще понесе редица катастрофални нашествия, като това на готите (269 г.), хуните (VI в.) и каталонците (1307 г.).

 

През IХ в. се сформира монашеската общност на Света Гора. През 855 г. Василий I Македонски с императорски хрисовул определя „на тихите и спокойни монаси” во веки веков. През Х-ти в. мнозина основатели на манастири се събират около Карея.

 

През 963 г. е построен манастирът „Великата лавра”, а след това и останалите 19 манастира. Оттогава Светата общност представлява един особен свят. Място на мистерия, тежък труд и духовна ориентация, което успява да съхрани във времето своите скъпоценни съкровища, да развие гръцката хриянска просвета и да допринесе за запазването на националното съзнание по време на трудните за нацията времена. След Х в. по-голямата част от обработваемата земя преминава в ръцете на светогорците („Метохия”). От населените места на арендаторите обработващи земите на манастирите възникват множество села, които се разрастват заедно с вече съществуващите.

 

След ХII век като част от тогавашната административна реформа е разделен на епархиите: Каламаря, Ермилия, Йерисос, Касандра и Лонгос. В средата на 14-ти век голяма част от Халкидики се присъединява към сръбската държава, а преди покоряването от турците, Касандра и някои други крайбрежни зони са били под владението на венецианците.

 

 

  

 

През 1430 г. е поробен от турците и става част от окръг Солун. Разделен е на три данъчни области: Касандра, ограничена в естествените граници на полуострова, Хасикохоря, включваща „цялата обработваема земя и до планините, които се простират до Торонео и Термайкос“ и накрая Мандемохоря. Отделен регион, разбира се, остава Света Гора. Въпреки специалните привилегии на всеки регион, през периода на робството жителите на Халкидики страдат, както и останалите гърци, от безразборната тирания на властта. Въпреки това, успяват да не загубят вярата си и да запазят националното си самосъзнание. В края на 18-ти век всички префектури отбелязват възход (увеличаване на производството на зърнени култури, бубарство, животновъдство).

 

Поради този просперитет, крайбрежните селища търпят редица нападения от пирати. В Мандемохоря, през 1775 г. Пили възлага експлоатацията на сребърните мини на 12 големи села от региона „Мандемската общност” – и по този начин се създава минно сдружение с автономно собствено общностно управление и ръководство. През май 1821 г. възстава, под предводителството на Емануил Папас, неуспешно в резултат на което е напълно унищожен. Въпреки това отново събира сили и през 1854 г. ще бъде разтърсен от ново възстание предвождано от Цямис Каратасос.

 

Революционен дух се заражда в Халкидики и през 1878 г., но турците вземат своевременно превантивни мерки и движението бива потушено. В началото на нашия век Халкидики участва в македонската борба. Много жители на Халкидики участват в различните чети на борците за освобождението на Македония, но и самите те сформират по-малки чети и се борят срещу комитите. Дългоочакваното освобождение ще дойде в крайна сметка през октомври 1912 г.

 

И накрая, през 1922 г., установяването на хиляди бежанци от Мала Азия полага началото на нова фаза в историята на Халкидики. Редом с местните села изникват още 27 нови, приносът на които в икономическото и културното развитие на Халкидики е повече от значим.